През 1832 година, когато Чарлз Дарвин (Charles Darwin) се присъединил към екипажа на кораба "Бигъл" (Beagle), една от първите му спирки била остров Сент Жаго (St. Jago) в Кабо Верде. Там той се сблъскал с един от своите първи големи научни загадки - ивица бяла скала, която се намирала високо над бреговата линия. За да обясни образуването й, Дарвин трябвало да се потопи в сериозен геоложки спор.

Някои разкази за живота на Дарвин, включително и неговата собствена автобиография, занижавали геоложките му умения. В ранните бележки и кореспонденция на Дарвин, историкът Джеймс Секорд (James Secord) вижда "един от най-добре обучените мъже на неговата епоха във Великобритания". Геологията по това време била "в голямо движение", пише Секорд. Произходът на слоевете скали, като тези на Сент Жаго, бил под въпрос.

Авраам Вернер (Abraham Werner) теоретизирал, че слоевете скали са били изхвърлени от универсален океан, докато Джеймс Хътън (James Hutton) предложил, че слоевете скали се образуват чрез вътрешно нагряване и разтопена скала. В Единбург Дарвин посещавал лекции на Робърт Джеймсън (Robert Jameson), който бил строг вернерист. Според Секорд, Дарвин смятал Джеймсън за скучен, описвайки го като "стара кафява, суха пръчка". Въпреки това, в анотирания учебник на Дарвин, Секорд вижда "активен слушател и читател", който бързо усвоявал знания за слоевете и минералите.

Точно в този курс Дарвин научил за фосили. Професорът по химия Чарлс Хоуп (Charles Hope) бил хътънианец с различен научен подход. Хоуп представял науката като разследване на причинни процеси, което включвало експериментите на Джеймс Хол (James Hall) с лава, която придобивала различни свойства при бавно или бързо охлаждане. Студентите се наслаждавали на спектакъла на спора между вернеристите и хътънианците.

Дарвин събрал знания и от двамата. От Джеймсън той получил основни знания и умения за полева геология. В лекциите на Хоуп той открил желание да търси причинни обяснения. Получил опит в полето, като картографирал слоевете скали в Уелс, а през 1831 година написал на приятел, че е "луд по геологията". Чел и разказа на Александър фон Хумболт (Alexander von Humboldt) за Южна Америка и прекарвал време в ботаническата оранжерия в Кеймбридж.

Когато капитан Робърт Фицрой (Robert Fitzroy) търсел геолог за екипажа на "Бигъл" за пътуване до тропиците, Дарвин използвал възможността. На борда на "Бигъл" той прочел "Принципите на геологията" (Principles of Geology) на Чарлс Лайел (Charles Lyell), което имало огромно значение за него. Лайел твърдял, че наблюдаваемите причини, действащи с времето, предизвикват геоложки промени. Дарвин използвал тази перспектива, за да интерпретира бялата скала на Сент Жаго.

След като разгледал и отхвърлил идеята, че морското ниво е спаднало, Дарвин стигнал до Лайеловото обяснение, че "земята всъщност е била повдигната много постепенно" преди да потъне. На Сент Жаго и остров Куейл (Quail Island) той намерил още доказателства за потъване, което увеличило самочувствието му. Според Секорд, този опит формирал научната идентичност на Дарвин. Геологията му позволила да се наслади на удоволствието от въображаемото навлизане в миналото и да допринесе за теоретични дебати на най-високо ниво.